Патладжан от семена: пълно ръководство за богата реколта
Патладжанът („син домат") е топлолюбива култура с по-високи изисквания от доматите и пипера, но усилието напълно си заслужава - малко зеленчуци са толкова благодарни и универсални в кухнята. С правилно отгледан разсад и подходяща грижа можете да се радвате на лъскави, едри плодове през цялото лято и есен.
Разсад на патладжан
Патладжанът има дълъг вегетационен период (110-140 дни), затова почти винаги се отглежда чрез разсад. Семената се сеят рано - през февруари до средата на март, на топло, тъй като изискват висока температура за покълване (25-28 градуса). Използвайте качествен субстрат за разсад и осигурете максимално много светлина (при нужда - допълнително осветление), за да не изтънява и изнежва разсадът. Патладжанът понася трудно пикиране, затова мнозина го сеят директно в отделни чашки.
Засаждане на постоянно място
Патладжанът е по-чувствителен на студ дори от пипера. Засажда се на открито едва когато нощните температури са трайно над 12-15 градуса и почвата се е затоплила, обикновено към средата или края на май. Изберете най-слънчевото, защитено от вятър място в градината и богата, дълбоко обработена и добре наторена почва. Разстоянието между растенията е около 40-50 см.
Поливане и торене
Патладжанът е едновременно „гладна" и „жадна" култура. Поливайте редовно, обилно и равномерно - неравномерното поливане води до горчиви плодове, опадане на цвета и спиране на растежа. Торете редовно през целия сезон: в началото с акцент върху азота за изграждане на растението, а в периода на плододаване - с повишен калий за по-добро наливане и качество на плодовете. Подходящ субстрат за разсад е основата на силните растения.
Формиране и поддръжка
При по-високите сортове е полезно връзване към опора, защото натежалите от плодове клони лесно се пречупват. Някои градинари премахват част от страничните клонки за по-добро проветряване и по-едри плодове. Поддържайте почвата чиста от плевели и мулчирайте, за да запазите влагата.
Бране
Берете плодовете млади и лъскави - точно тогава кожицата блести, семената са меки и вкусът е най-добър. Презрелите плодове губят блясъка си, стават с твърди семена, горчат и забавят образуването на нови. Колкото по-редовно берете, толкова повече плодове образува растението. Плодовете се отрязват с ножица заедно с част от дръжката, а не се късат.
